Хърватска

Хърватия (на хърватски: Hrvatska) е държава в Югоизточна Европа. Граничи със Словения и Унгария на север, Сърбия, Босна и Херцеговина и Черна гора на изток. На запад има излаз на Адриатическо море.

Географски данни

Площ: 56,542 км²
Население (брой): 4,422,248
Столица: Загреб
Официален език: хърватски
Религия: католици
Официален празник: 30 май
Парична единица: Куна
Административно деление: Хърватия е разделена на 20 жупании (области).

Държавно устройство: След приемане на новата конституция, Хърватия е парламентарна демокрация.
Държавен глава на Хърватия е президентът, който се избира за пет години. Освен че е върховен главнокомандващ на въоръжените сили, президентът предлага министър председателя, който се назначава от хърватския Сабор.
Хърватският Сабор е еднокамарен законодателен орган с максимум 160 народни представители, който се избира с общи парламентарни избори с четиригодишен мандат. Хърватският Сабор провежда заседанията си в периодите от 15 януари до 15 юли и от 15 септември до 15 декември, всяка година.
На чело на хърватското правителство е министър-председателят, който има двама заместника и 14 министри, отговарящи за определени сфери на управление. Правителството, като изпълнителна власт, предлага проектозакони и проектобюджет, изпълнява законите и води външната и вътрешната политика на страната.
Хърватия има триинстанционна съдебна система: върховен съд, жупанийски (окръжни) съдилища и общински (районни) съдилища. Конституционният съд е компетентен по въпроси, свързани с конституцията.

Население: Основната част от населението на Хърватия представляват хърватите. Най-големите малцинства са: сърбите, бошняците, унгарците. Демографският преход е завършен: естественият прираст се измерва в промили. Очакваната продължителност на живота и грамотността са високи.
Основното вероизповедание е католицизмът, а има и източноправославно и сунитско мюсюлманско малцинство.
Официален език е хърватският, който принадлежи към групата на южнославянските езици и използва латиницата.

Стопанство: Икономиката е базирана предимно на леката промишленост и на сектора на услугите. Туризмът е значителен източник на приходи. Състоянието на хърватската икономика е типично за страните в преход от комунизъм към пазарна икономика. Въпреки че е извършена приватизация и реконструкция във всички области, основните проблеми са: голяма безработица (14,4% през 2004) и недостатъчни икономически реформи, което води до изоставане в преговорите за присъединяване към ЕС. Ситуацията е утежнена и от лошата съдебна и административна система.

История: Хърватите са славянски народ, който се заселва по днешните хърватски земи през 7 век. След период на управление на хърватските князе и крале, през 1102 г. хърватите подписват съглашение с унгарския крал и той поема управлението на Хърватия. В средата на 15 век унгарското кралство търпи тежки удари от разширяващата се Османска империя, поради което хърватският Сабор поканва Хабсбургите да поемат управлението на Хърватия. След редица войни, през 18 век голяма част от хърватските земи са освободени от турска власт, но Хърватия става административно зависима от Унгария. След продължително владение на хърватското адриатическо крайбрежие от Венеция, през 1813 г. то става австрийска провинция.
След Първата световна война и разпадането на Австро-Унгария, Хърватия влиза в Кралството на сърби, хървати и словенци (СХС). Истрия, Риека и Задар попадат под италианска власт. Кралството на СХС през 1929 г. е преименувано в Кралство Югославия. Хърватия става бановина през 1939 г. По време на Втората световна война е основана фашистка Независима държава Хърватия (1941–1945).След войната Хърватия става част от новата, социалистическа Югославия.
През 1991 г., една година след първите демократични избори, Хърватия обявява независимост. През същата година започва война с военните части на остатъчна Югославия, която завършва през 1995 г.
През 1992 г. Хърватия е приета за пълноправен член на Организацията на обединените нации.

Природа:
В Хърватия има:
• езера и хълмове в северната си и североизточната си континентална част (Централна Хърватия и Славония, както и част от Панонската низина);
• планини, обрасли с гори в Лика и Горски Котар, които са част от Динарските планини;
• каменисто крайбрежие на Адриатическо море - Истрия, Северно Приморие и Далмация.
Климатът във вътрешността на Хърватия е умерено-континентален, в планинската част на Хърватия – предпланински и планински, по адриатическото крайбрежие – средиземноморски, с малко по-студени зими и по-топли лета.
Със средно 2 600 часа слънчево греене годишно, адриатическото крайбрежие е едно от най-слънчевите по Средиземноморието, а температурата на морската вода през лятото е от 25ºC до 27ºC.
Морска площ: 33 200 км²
Обща земна и морска площ: 89 810 км²
Дължина на брега: 5 835 км
Дължина на брега на континенталната част: 1 777 ккм
Дължина на брега на островите: 4 058 км
Брой на островите: 1 185 (66 населени)

Култура: Хърватската култура има тринадесетвековна история. Запазени са множество паметници на културата, художествени произведения и научни трудове. В Хърватия има шест паметника на световното наследство и осем национални парка.
В Хърватия са родени множество световно известни творци на изкуството и учени, като напр. скулпторът Иван Мещрович, физиците Руджер Бошкович и Никола Тесла и много други. Хърватия се слави и със своите изобретатели, сред които са: Едуард Славолюб Пенкала (автоматична писалка) и Фауст Вранчич (парашут).

Посолство на Република България, Загреб, Хърватия
CROATIA, 10 000 ZAGREB
Embassy of the Republic of Bulgaria
10000 Zagreb
Nike Grškovića 31
Veleposlanstvo Republike Bugarske
Tel: (0038 51) 46-46-609; 46-46-631; 46-46-640
Fax: (0038 51) 46-46-625
E-mail: veleposlanstvo.republike.bugarske@zg.t-com.hr

Музейни такси:

I. ДУБРОВНИК - крепостни стени – 50.00 HRK, Кнежев двор – 25.00 HRK, Доминикански манастир – 20.00 HRK, старата аптека във Францисканския манастир – 21.00 HRK.

ІІ. ПЛИТВИЧКИ ЕЗЕРА – входна такса за Плитвички езера, включваща разходката с корабче заплаща се на място в хърватски куни - 110 HRK, за деца до 7 г. – безплатно, за деца от 7-18 г. – 55.00 HRK, за групи – 100.00 HRK

III. НАЦИОНАЛЕН ПАРК БРИОНИ – входна такса – 150.00 HRK

IV. ПУЛА – Амфитеатър – 40.00 HRK, за групи – 34 HRK

V. СПЛИТ
1. Етнографски музей – 22.00 HRK
2. Катедралата Св.Дуйе и Храмът на Юпитер – 15.00 HRK, за група от мин. 20 туристи – 10.00 HRK
(1 EUR ~ 7.2 HRK)

VI. МОТОВУН – изкачване с автобусче до крепостта – 15 HRK